Розенкранц и Гилденстерн са мъртви

 

Шекспир казва, че животът бил сцена и всички ние сме актьори на нея. 

Но ако излезем от клишето, ще видим, че напоследък май сме само зрители.

Големият наратив на днешния ден е разказван от друг. 

А ние си представяме, че юздите ни са съдбовни нишки на провидението, на които трябва да се доверим. Безкритично. Някак по инерция. 

Как ли изглежда моментът, в който можем да кажем “Не”. 

Или е различим само от разстояние на времето - от точката, в която вече можеш само да съжаляваш, че не си действал.

Въпросителните знаци са закърнели от въздържание. 

Превърнали са се в глуповати псевдо хипотези за това кои сме.

В трагизма на днешния хаос изборът да си свободен изглежда като комична порнография. 

Но някак виновни са винаги другите.

 

И все пак, струва ни се, имаме шанс.

А може и да е само късмет.

Ако това е думата, която търсим.

 

Автор: Том Стопард

Превод: Светла Манева

Превод на стихове от „Хамлет“: Гео Милев

Актьори: Марио Топалов,  Кристиян Негалов, Велислава Дипчикова, Александра Бура, Михаил Недялков, Калин Маринов, Александър Кендеров, Мартин Костадинов, Виктор Младенов

Сценограф: Иван Петросян

Хореограф: Велислава Дипчикова

Композитор: Добромир Кисьов

Вокален ръководител: Гьорги Георгиев – Антика

Консултанти по анализ: Мария Тошкова и Евгени Иванов

Консултант по проекта: Стефан Зарев

Плакат: Панайот Панайотов – Поната

 

Представлението е продукция на „Театър Нокс“

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на НФ „Култура“