Великденско вино

Номинации АСКЕЕР-2017 1.за Изгряваща звезда Весела Василева за режисурата на "Великденско вино“ от Константин Илиев ----- 2. за Главна мъжка роля - Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, -----------... 3.за Най-добро представление „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, --------------- Голямата награда ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО „АСКЕЕР 2017” големият български драматург КОНСТАНТИН ИЛИЕВ Весела Василева, режисьорски бележки:

Трагическият характер на българската ирония

„Великденско вино” от Константин Илиев

 

Ловеч, Вароша, Великден, сутринта. Църквата Успение Богородично е празна и литургията не може да се състои. Виното, Христовата кръв, и хлябът, Христовата плът, няма на кого да бъдат раздадени. Верен или неверен, слухът, че именно поп Кръстьо Никифоров е предателят на Левски, е накарал всички жители на града да отидат в другата църква. Поп Кръстьо е сам със своя ням клисар. Изправен пред факта на общественото отхвърляне, но и пред друг – голямата вероятност да бъде убит, той трябва да действа. Трябва да узнае и разясни – за себе си и за целия отсъстващ свят - как и защо е извършено предателството.

Както в криминалния роман (по Цв. Тодоров) пред очите ни се разгръщат едновременно две истории: едната завършена – тази на престъплението, и едната незавършена – тази на разкриването на престъплението. Само че сега престъпникът и разследващият са едно и също лице.

Географията, топонимията, местата и пътищата, имената, дните, часовете, -  като линии на карта – се събират в една точка – монолога на Кръстьо Никифоров. Той знае истината и същевременно не я знае. Защото като всеки трагически характер, и този не познава докрай самия себе си. И той тръгва към това познание, въоръжен с най-острия инструмент – всепроникващата българска ирония.

Трезвият му сарказъм просмуква всичко, за което говори – истините, мненията, фактите и историческите му заключения. За неговия светски мислещ ум и характер, надарен с всички лидерски качества, няма табута, няма неразрешим въпрос. Неговият нонконформизъм никога не е бил роля или маска, претенция на посредствен човек. Той никога не е бил посредствен човек.

Анализът му на българското революционно движение стига до някаква раблезианска сатира, карнавалност и обезоръжаваща компетентност.

Такъв човек не би предал. Нито Левски, нито друг. И все пак предателството е извършено. И не за  пари, и не от страх. Къде се пречупва този дух и къде душата се оказва по-слаба от характера? Този ироничен, енигматичен и проникновен текст съдържа именно този въпрос.

На този въпрос се опитва да отговори и представлението.

 

НАГРАДА АСКЕЕР 2017
от Константин ИЛИЕВ

драма 10+ 65 мин.

режисьор: Весела ВАСИЛЕВА

сценография: Весела ВАСИЛЕВА и Борислав Тонев-Бъки

и актьорите: Свежен МЛАДЕНОВ награда АСКЕЕР 2017 за главна мъжка роля и Йордан РЪСИН

фотограф: Георги Златарев