човек-дете: Вие едно ли сте? Или сте две?
същество: Три!
"Чудя се, колко ли истини може да има в едно семейство?
И кое определя истинността на спомена – достоверността на фактите, или чувството и болката, които е оставил?
ТРИ е пиеса за индивидуалния прочит на общите спомени; за личната истина; за нюансите в цвета на собствената болка.
ТРИ е история за безкрайната и безначалната вина, които ни завихрят в безпощадна центрофуга.
За човки, изгубени топчета и прашни бинокли.
Но най-вече ми се иска да е история за прошката.
Защото, щом всичко друго е изчезнало - любов, надежда, мир, спасение – пак само опитът за прошка би могъл да утеши детето вътре в нас."