Човекът, създаден от кал, от пръст, от земята, която един ден ще го вземе обратно при себе си.
Човекът, който непрестанно търси, задава въпроси, стреми се към невъзможното, към Абсолюта.
Човекът, който е крехко, ранимо, жадуващо за смисъл същество.
Човекът, който обича до смърт.
Къде побираме всички тези митове за себе си.
И как да съвместим малката своя стая с безбрежния наратив на света.
Как, когато сърцето тупти като тиктакане на часовник.
Това наше тяло е толкова тленно.
И същевременно така капризно, че непрекъснато страда от самота.
На самотата й трябва любов. За да не бъде изгнание.
На любовта й трябва разстояние, което да преодолява. За да не бъде клише.
„Тяло като глина“ е опит да си припомним нещо съществено:
че човекът е чуплив.
че времето е кратко.
че да обичаш не значи непременно да докоснеш.
Но непременно значи, че си жив.
Режисьор: Мария Панайотова
Хореограф: Велислава Дипчикова
Среда: Косара Стефанова, Теа Гаджева
Актьори: Надя Керанова, Ивана Керанова, Калин Маринов, Марин Апостолов
28.05 / 19:30 / Театър Нокс
Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на културата.