Табу

Автор:

Карл Джераси

Режисьор:

Георги Михалков

Сценограф:

Петър Митев

 

Участват:

Валерия Кардашевска, Ивет Радулова, Тодор Доцев,

Златарев, Филипа Балдева

 

120 минути

От Карл Джераси – „бащата” на хапчето антибебе, автор на 12 пиеси, играещи се с успех в цял свят.
Табу. Или колко е важно да бъдеш модерен. Пиеса за сблъсъка между предразсъдъците на миналото и тези на настоящето, в която предразсъдъкът си остава – комична или трагична – константа. Диагноза на клиничното битие на нашата съвременна цивилизация.
Две лесбийки, мъж, който отказва да споделя амбициите и неврозите на съвременността…
Друг един, разпънат между традициите и хаотичното настояще… И религиозна фанатичка. 
Експлозивна смес от комични ситуации и сериозни проблеми, в която петима души отчаяно търсят съвремените измерения на нормалното.

---

Табу на сцената на театър  „Възраждане“.

През вековете древното полинезийско понятие „табу“ доста променя изначалното си значение. Така, от „религиозна забрана у първобитните народи да бъдат докосвани лица, предмети, животни и пр.“, в наши дни думата важи преди всичко за анормални човешки интимни взаимоотношения, като контактите между еднополови индивиди и изкуственото осеменяване, например. 
За насаждането на това „табу“ у нас причините са, според мен, две. От една страна защитниците на хетерогенното начало си позволяват (особено в хумористичните предавания по телевизията) да забавляват зрителите си, хулейки по най-безцеремонен начин проявите на другомислещите. От своя страна пък някои от въпросните другомислещи натрапват своята „нестандартност“, обявявайки я едва ли не за белег на някаква привилегированост, която ги доближава до гении като Микеланджело, Чайковски.
Пиесата на Карл Джераси Табу, поставена на сцената на театър Възраждане от Георги Михалков, опровергава крайните становища и на двете спорещи страни.
Двете актриси – Валерия Кардашевска (Сали) и Ивет Радулова (Хариет) – изключително деликатно и същевременно много точно разкриват взаимоотношенията между героините си, прераснали през годините в истински брачен съюз, обогатен с поява на дете.
…

Даниел Цочев** деликатно извайва прикритата драма на своя Камерън: сблъсъка на наслоените предразсъдъци със страстното му желание да бъде баща. Особено го затруднява демонстративното отношение към домакините на младата му съпруга Присила, изпълнена също така убедително от актрисата Надя Конакчиева*.
Цялата заплетеност във взаимодействията на героите е „разчертана“ от режисьора Г. Михалков ясно и категорично. Той е успял да убеди актьорите си, че тяхното сценично творение не е предназначено само за весела забава.
И след като в живота сериозното непрестанно се смесва с несериозното, защо и в една сценична творба драматичните ситуации да са лишени от хумор, стига той да е поднесен с мярка и вкус.
…

Това е всъщност и целта на артистичен екип: актьори, режисьор, художник (Петър Митев), хореограф (Ива Караманчева), музикален оформител (Веселина Дранголова-Данаилова) – „табуто“ да бъде представено така, че всеки сам, напускайки зрителната зала, да бъде някак си „пречистен“, зареден с размисли за правото на личността в избора на своя жизнен път, за силата на всеопрощението и най-вече – на обичта!

Проф. д.изк.  Петър Петров

Кръвосмешение на братя и сестри в „Табу”

„Може ли бащата на едно дете да му бъде едновременно и вуйчо? Може, ако става дума за заплетените кръвни връзки в постановката „Табу“ на театър „Възраждане“. Бащата на хапчето антибебе Карл Джераси е написал една доста ексцентрична пиеса за брачно съжителство между две лесбийки. Докато градят кариера, те решават, че трябва да си родят дете. И вземат за донори своите братя. Така роднинските връзки в това семейство окончателно се заплитат. Темите са достатъчно сложни за една пиеса, затова от особена важност е как ще се справят с тази задача актьорите. Надя Конакчиева*, Валерия Кардашевска, Даниел Цочев**, Тодор Доцев и Ивет Радулова блестящо представят пред зрителите невротични, докарани до ръба на истерията от сложните си взаимоотношения, герои. Тук особена заслуга има и младият режисьор Георги Михалков.

Изненадващо зряло играе младият Тодор Доцев в ролята на Макс, който изпълнява функцията на нещо като амортисьор между постоянно каращите се „роднини“.  Актьорът успява да направи от героя си достатъчно убедителен образ, за да го измъкне от капана на жалкия вечно примиряващ се „брат“ на по-зрялата си „сестричка“, какъвто можеше да изглежда неговият герой. От актьорския състав се откроява и Надя Конакчиева* (Пресила), която е нещо като „тартор“ на цялата група. Традиционно на висота е и Даниел Цочев** като консервативния Камерън.  Темата на пиесата я прави достатъчно провокативна, за да заинтригува зрителите, още повече досега в българския театър не е имало поглед върху лесбийската проблематика.“

Мариана Цветкова,  в-к „МОНИТОР“ Драма
Препоръчителна възраст: +12

 

 

*От 2013 г. ролята на Пресила се играе от актрисата Филипа Балдева

**От 2016 г. ролята на Камерън се играе от Георги Златарев.