ЛЪЧ

Творчески екип:
Постановка: Клара Армандова
Мултимедия: Beardfrost productions
Сценография: Георги Аврамов
Костюми: Яна Дворецка
Музика: Симо Лазаров
Хореография: Десислава Николова
Сценичен бой: Камен Иванов

Участват: Станислав Пеев,
Елиян Аройо, Станислав Пеев,
Невена Денчева,
Ирина Станимирова,
Марина Колева,
Мартин Камбуров
Мира Котева,
Томас Динеков

Ако мислите, че Шекспир не е предусетил какво се случва в съвременна България, много се льжете.

ЛЪЧ поставя въпроси, които са значими за Вас.

Ето например как реагира на спектакъла журналистката Елиана Митова:

„Защо децата ни завършват училище и се юрват по света без обратен билет?

Защо се мразим, без да има причина? На тези и на други въпроси отговаря спектакълът ЛЪЧ ” – Елиана Митова във в-к Минаха години

Чрез ЛЪЧ, ние продължаваме да питаме: Има ли любов сред цялата омраза, която ни заобикаля? Можем ли да опазим любовта си? На каква цена? Жажда за хармония в един разединен свят. Хармония?.... Какво е хармония?

ЛЪЧ няма мощен държавен спонсор. Съответно – няма и тежък, отвличащ вниманието декор. Построен е единствено върху професионализъм, любов и мотивация.

Постановка и сценична версия: Клара Армандова

Използвана е музика от „Ромео и Жулиета” на Прокофиев, и оригинална

Музика, написана специално за ЛЪЧ от Симо Лазаров

Учатват актьорите: Станислав Пеев, Елиян Аройо, Невена Денчева, Дона Вълова, Пепа Николова, Ирина Станимирова, Мартин Камбуров, Томас Динеков

Клара Армандова е завършила Магистратура по режисура в Университета в Лийдз, Великобритания, през 1992г. През 1994 г. е удостоена с наградата за най-добър режисьор на Международния Театрален Фестивал в Единбург за постановката й на „Ромео и Жулиета“ в театъра на Европейска Фондация „Демарко“. След 1994 работи активно като режисьор във Великобритания и САЩ. Постановките й са отбелязани в английската преса като „изключително силно въздействащи върху сетивата със своята визуалност напомняща картините на Караваджо, със своето движение и разнообразие в гласовата тоналност” (М. Релич в The Scotsman, окт., 1994г. ) „филмова музикална картина” (Д. Грийнуд в Bradford Telegraph, септ., 1994г.).