Джобове, пълни с хляб

Двама мъже стоят надвесени над изоставен кладенец, от чието дъно вие куче. 
Разбира се, първо нахлува хаосът от неизбежни въпроси: Защо? Кой? Как е възможно?
И най-сетне: „И сега какво да правим?“. След тази върволица от съмнения, които сякаш искат да попитат нещо много по-голямо, им остава единствено едно – да спасят кучето. Двамата мъже се впускат в редица казуси, теории и дори опити да преподредят света, така че кучето да получи своето спасение. Дори не само това. Да го направят така, че това да бъде категорично най-доброто спасяване на куче, което светът е виждал. 

Но това не е толкова лесно. Ами ако то всъщност е опасно? Или ако то самото не иска да бъде спасено? Или пък самите те нямат правото да се намесват в съдбата на животното? Защото всяко живо същество заслужава поне да получи отговор, който да обясни страданието му. 
Май отдавна не говорим само за кучето.  

Оказва се, че Световният ред е доста лична (и човешка) работа.

Автор: Матей Вишниек
Превод: Огнян Стамболиев
Режисьор: Мария Панайотова
Сценограф: Калоян Вешков
Актьори: Йоан Попов и Теодор Кисьов
Музика: Moondog
Продукция: Театър Нокс