Гласовете в хорските глави имат ли образ? Той смее ли се, дава ли съвети? ТРИ е пиеса за вътрешното дете, което винаги ще шепне в ухото на слушащия. Отрязъци от време се преплитат, за да сглобят пъзела на няколко живота. Представление, което разказва историята на Йожи, говори за скритите в чекмеджета гледни точки и за едно бъбриво същество.

човек-дете: Вие едно ли сте? Или сте две? 

същество: Три!

"Чудя се, колко ли истини може да има в едно семейство?
И кое определя истинността на спомена – достоверността на фактите, или чувството и болката, които е оставил?

ТРИ е пиеса за индивидуалния прочит на общите спомени; за личната истина; за нюансите в цвета на собствената болка.

ТРИ е история за безкрайната и безначалната вина, които ни завихрят в безпощадна центрофуга.
За човки, изгубени топчета и прашни бинокли.
Но най-вече ми се иска да е история за прошката.

Защото, щом всичко друго е изчезнало - любов, надежда, мир, спасение – пак само опитът за прошка би могъл да утеши детето вътре в нас."

Мила Люцканова

 Режисьор