Vertigo Festival 2014 Varna


Vertigo_ticketlogic_400px_square-01

Vertigo Festival 2014 Varna

buyticketbutton

„Саломе” – танцов спектакъл на Мирослав Йорданов
„Съвременния танц в България – деформации и напрежения” – лекция на Ани Васева
„ФАЕТОН: ИЗВЕРГИ” – Театрална оратория на Ани Васева, по текст на Боян Манчев
Нашето последно па де дьо” – танцово представление на Ива Свещарова и Вили Прагер
„Tанцувам Мария Калас” – танцово представление на Галина Борисова
„I CURE” – представление на Иво Димчев
Описание

25.11 | 19:00 | Съвременно пространство, ул. “Марко Балабанов” 23
СЪВРЕМЕННИЯТ ТАНЦ В БЪЛГАРИЯ – ДЕФОРМАЦИИ И НАПРЕЖЕНИЯ
Лекция на Ани Васева
Елемент на културната инфраструктура, самостоятелна художествена форма, поле с неясни граници – възможно ли е да дадем определение на съвременния танц и на основните понятия, с които да го мислим? Работата на немногобройните ключови фигури в тази област в България
предлага възможност за интересен анализ. В нея може да се проследи като централна фигура и
инструмент „деформацията”, изявена чрез напреженията между човешко/нечовешко/чудовищно,
класически танцов език/индивидуален хаос и т.н.
Ани Васева е театрален и танцов теоретик и практик. Автор е на множество текстове, спектакли и визуални проекти.

http://www.dance-performance-critics.org/critic/ani-vaseva

http://desorganisation.org/

26.11 | 19:00 | Танцов център The Center, ул. „Шипка” 4
ФАЕТОН: ИЗВЕРГИ
Текст: Боян Манчев,
по „Метаморфози” на Овидий
Режисьор: Ани Васева
С: Леонид Йовчев, Петър Генков,Галя Костадинова
Графичен дизайн: Георги Шаров
Представление за безграничното желание на предела на света. Опит за нечовешки театър, или за преобръщане на трагическото. Театър на извергите, които идват след нас.Нечовешкият театър е театър на безграничното желание – желанието, което надскача човека. В безграничното желание няма надежда за изход. Желанието е Чудовище.Скандиращият желанието театър разцепва: той не преминава отвъд границата, а разтваря предела. Той задълбочава междата, междата, откъдето желанието черпи своята власт.
Ето защо театърът не трябва да събира, а да разделя. Няма творчество и свобода без разрив.Желанието е пожар, който ще опустоши света.
„В един театър внезапно се запалиха декорите. Шутът излезе пред завесата, за да съобщи това на публиката. Всички сметнаха съобщението за шега и заръкопляскаха.
Той го повтори – заръкопляскаха още по-бурно. По същия начин, струва ми се, ще загине и светът: под всеобщи аплодисменти.”
(Киркегор, „Или – или”)
Боян Манчев из лекцията „Желание, чудовище: Манифест за нечовешки театър”, Фолксбюне, Берлин, 2013
Представлението се осъществява с финансовата помощ на Министерство на културата в България.
27.11 | 19:00 | Градска художествена галерия, ул. „Любен Каравелов” 1
НАШЕТО ПОСЛЕДНО ПА ДЕ ДЬО
по Галина Борисова
идея, реализация и изпълнение: Ива Свещарова и Вили Прагер
драматург: Ани Васева
живопис: Борис Делчев
фотограф: Деница Русева
Представлението се осъществява с подкрепата на Министерство на културата и фондация „Етюд“, в партньорство с Център за култура и дебат „Червената къща“.
Специални благодарности на: Галина Борисова, Гьоте – институт в България и клуб за социални игри „Каркасон“
„Нашето последно па де дьо” по Галина Борисова не е нито копие на оригинала, нито „авторска интерпретация”, а оригинал-фантом, мутация на изходното произведение.
Може ли интерпретацията да бъде нова творба? Ива Свещарова и Вили Прагер открояват специфични черти от творчеството на хореографа-мутант (както тя сама нарича себе си) Галина Борисова, присвояват ги и ги трансформират. Кражба ли е това или отдаване на почит? Обективен портрет или субективна интерпретация? Дали иронията отслабва или усилва драматизма? И как изобщо може да се прави представление за „жив класик” без при това той да бъде превърнат в музеен експонат? Или може би представлението за него е представление за нас?
„Ако Петипа ни беше видял, „Умиращите лебеди” щеше да е дует, още преди на Фокин да му хрумне да прави соло”.
В представлението са използвани три хореографии на Галина Борисова от „Търсейки Версавия“
(2001г.), „Alfred’s best friends“ (2003г.) и „Хуанита Хилдегард Бо“ (2004г.)
28.11 | 19:00 | Регионален исторически музей, зала „Север”, бул. „Мария Луиза” 41
ТАНЦУВАМ МАРИЯ КАЛАС
идея, хореография и танц: Галина Борисова
сценография – Адриана Андреева
музика: оперни арии Bel Canto в изпълнение на Мария Калас
интервюта /превод: Ангелина Георгиева
репетитор: Елисавета Марионова
осветление: Росен Михайлов
с финансовата подкрепа на: Ани и Нейтън Колиер
Галина Борисова интерпретира няколко женски образи от познати опери, станали емблематични за времето на 19 век. Този проект се занимава с историческото наследство и съвременното усещане за живеене, като преразглежда същността на традицията чрез нов контекст и възможности. Танц за безсмислието от превъзходство, слабостта на чувствата и силата на съдбата.
Оперната Дава Мария Калас доказва това.
29.11. | 19:00 | Регионален исторически музей, зала „Север”, бул. „Мария Луиза” 41
ICure
Текст, музика, хореография: Иво Димчев
Ако изцелението е избор, защо да не направим този избор докато сме в театъра. Защо да
губим още един час в опити да бъдем „по-културни“, когато можем да го оползотворим, за да
бъдем „по-здрави“. Този пърформънс е създаден не за да изцели определено физическо
или психологическо състояние, а за да изцели всички тях едновременно. ICure може също да
лекува и хора, които обичате, зависи от целта, в която искате да насочите лекуващата сила на ICure.
Билети можете да закупите от мрежата на TicketLogic (FastPay, Книжарници Booktrading, Office 1 ) , както и по телефона 0887 333 112.